angelita (С обич от мен за вас)
92 66
3 may 2008, 16:29

Последствия 

  Poesía » Otra
489 0 2
Кога се научи да мамиш,
съвестта не ти ли тежи?
Доволна ли си, когато лъжеш и дявола,
в теб празно сърце ли тупти?
То - сърцето ти, веч не трепка -
щастлива ли си с мен, сподели...
А душата ти - празна ли е,
че към нея търсиш пътя дори?!
А може би търсиш пътя към себе си,
изгубила го, щом
по странични тайни пътеки вървиш!
Кога ли, кога ще разкрият
твойта същност, твойте лъжи?...
Живота често изненадваш,
но внимавай - ще те изненада и Той!
И тогава не мигай с очи от почуда,
че настъпва обратен развой.
Ще паднеш от лудия полет
като пеперуда с отрязани крила.
Тогава сама ще се молиш
за прошка в дума една...
Сълзите тежки като градушка ще падат,
ще се спусне насред лято гъста мъгла.
Нали ужким от ангел била си по-чиста,
а си по-черна дори от сатана!
Е, да, ореолът крепи се
на остри, дяволски рога!

© С обич от мен за вас Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??