Послепис

12 may 2011, 23:33

Poesía

1366 0 3

Послепис

Кат гларус без посока съм летял...

В небето отвъд родината си мила.

В чужбина далечна съм се спрял,

работа само аз да намеря.

Как много на България прилича,

чужбината прекрасна и добра,

навярно със това ме тя привлича...

Или с магията на танци и цветя.

А тези пясъци край морските вълни,

нима са по-красиви и по-ярки?!?

Или горите ни гъсти и високи,

жените по-красиви и по-жарки...

Но както тук, така и там, далече,

пожари във душите ни пламтят.

И как е трудно, много трудно

всички те да се загасят...

Флор 2011

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mmsf (Мариян Флоров)

2011-05-22T10:45:24+03:00

Здравейте!
Благодаря за топлите думи на всички който ми писаха и ме окриляват.Използвам случая да поздравя с празника 24 май всички от сайта
с уважение mmsf
narduca (Надя Стаменова)

2011-05-17T21:31:46+03:00

Поезия и истинска, и човешка, и съдържаща воплите на твореца. Благодаря за това стихотворение! Изказва поетично онова, което и мен самата вълнува.
Popinov (Петър Попинов)

2011-05-12T23:37:30+03:00

Поздравления! Прекрасна творба... За жалост олицетворява самата истина.