9 dic 2010, 9:12

Посока 

  Poesía
737 0 7

И вятърът заметна ù косите

зад рамото,

 зад мрачния ù поглед...

обърса се в очите ù

  и викна: 

- Не ме прогонваш

 с тази бясна крачка.

А тя заплю го... плюеше

   насреща...

"Не ти говоря, ти си просто вятър...

      и не, че аз съм нещо друго,

освен момиче, носено от вятъра."


© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??