Посоката
погребана с думи слова
и заминала във посока една
тя се оглеждаше плахо
и крещеше без глас
а косите й сякаш подплашено ято
не намираха пристан сега
й пътуваше смело напред
търсейки ме, но намираше само следа
търсех я и аз, но когато виждах слова
не познавах ги и объркано чаках
и гласът ми крещеше ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse