Все будя се с отрязани криле,
не трябва вече да сънувам,
щом не искам да е толкоз зле,
а скъпо всичкото да струва.
Как в съня ми някой ме зове,
от мене нещо да поиска,
сетне чупи ми света надве
и падам на земята ниско.
"Навярно мислите сега плетеш,
шепне ми гласче в ухото
пък във звуците от тях четеш: -
раздавай се докрай охотно". ...