С усмивка идваш и с надежда чиста,
и тихо стъпваш ти на моя праг.
А в мене- вътре- във душата бистра
възражда се сега духът ми благ.
И чувствам как кръвта ми се надига,
и се променя бавният ми пулс.
Желание във мене се повдига
да те посрещна аз със нов импулс.
Посрещам те, Любов, сега на прага
пристъпвайки дори от крак на крак.
Очаквам аз от новата ни сага
на ден да стане лепкавият мрак.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados