Сам избра първенец януари
и съдбовен венец му дари,
зимата усмирена завари,
мекота ти изпрати в зори.
Развилняла довчера, погали
слънценосна, невинна, добра,
заледения град. Буйни хали,
преспи, облаци тежки прибра.
Укроти ѝ гнева и с усмивка
неподкупна подкани деня
да расте и сумрачна обвивка
съблече ли, да гони съня.
Пролетее сърцето, прелива
от надежда, ефирно лети,
виделее, кантата звънлива
надделява и властна ехти.
© Светличка Todos los derechos reservados