Появи се като неканен гост
и постави път, а после мост,
по който весело, щастливо да премина
и всички мъки и неволи да отмина.
Страст безумна облива ни двамина,
рисуваме любовната картина.
Телата искат да се слеят в нощта,
мечтаем заедно да бъдем на света.
Един без друг не можем в живота,
с обич изпълнени търсим изгода.
Клетви даваме любовни всеки ден,
с птиците летиш през морета към мен.
Изгарят ми любов и страст
сливат се телата ни и твойта власт.
Желаем да изградим един нов живот
за прослава на нашият български род.
Автор: Виктория Милчева
© Виктория Милчева Todos los derechos reservados