9 jun 2017, 22:10

Постлюбов 

  Poesía
493 1 6

 

 

 

Не ме въвличай в твоя свят,

била съм там за кратко.

Забавен си, безбожно млад.

Нагарча ми от сладко.

 

Не ме ухажвай. Имаш дар –

очи в очи лъстиво

омайваш лесно с дрезгав глас.

Облизвам сухото червило.

 

Не ми е време за игра,

да ме разтърси земетръса.

Премина златна, отшумя

реката с нанос от покруса.

 

Не мога да те възкреся,

наново песен да изпея.

Тъгата е лечебна в самота –

вземи си шепичка от нея.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??