24 abr 2009, 20:05

Посвещение 

  Poesía
420 0 1

 

       ПОСВЕЩЕНИЕ

 

Колко лунички по теб изброих?

Една е луната самотна и бедна.

Оставам богат, отдаден на стих -

със любов по тебе - зейнала бездна.

 

В очите ти слънца греят -

аз броя ги, на глас неспокоен.

Над мене си ти - светлееш.

Щастлив съм, защото си моя.

 

Много любов съм приемал,

но влудява ме твоята само.

Ти направи човек от бохема.

 

... И кръст ми е твоето рамо.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиво посвещение за една звездица!
Propuestas
: ??:??