16 abr 2013, 22:25  

Посвещение 

  Poesía » Otra
431 0 0
Усмивка ти ми подари.
И много хубави спомени.
Благодаря ти! На теб -
който разби тоя лед.
Дори небето да е мрачно,
на мен не ми е важно.
Защото аз си имам слънце.
Ето една истина-зрънце.
Цветя и дъги не са ми нужни.
На фона на това, те са скучни.
Ти накара сърцето да шепти
и очите да потънат в мечти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??