На всички мъже, които обичах -

красиви и силни като рицари бели,

на които до смърт безусловно се вричах,

на които кълнях се в молитвите неми.

На всички глупаци и слаби играчи,

които да ме понесат не успяха,

на които достойнства и качества щедро прикачах,

ала пак недостойни за мене те бяха.

На всички добри, звездооки момчета,

надигнали чело с лъчи да ме сгреят,

на тези, които строяха пътеки,

но да тръгнат подире ми още не смеят...

На тези, за които и плаках, и страдах

и онези, които да ме преживеят не могат,

за всички, които в краката ми падат

и за тези, които да си тръгна ме молят.

На всички съюзници с тяхното рамо

до моето в битка, после враг в мен видели,

на онези, които през моя взор само

едничката истина биха прочели...

На тебе любимия, мъдро - премерен,

на тебе най - истински и константа и честност -

ти си рицар, глупак и приятел до мене,

на теб мое всичко, обич моя и вечност...