(посветено)

10 dic 2015, 18:24

Poesía

637 0 8

(посветено)
Искам да дойдеш по тъмно -
безмълвно до мен да приседнеш,
и лицето ми (толкова скръбно)
в ръцете си нежно да вземеш.
Не бих промълвила и дума,
не бих ти задала въпрос…..
а Душата (оголена струна)
отронва – „Едва ли” - с откос.
Нека за миг поне да заспя,
след толкоз безмерна тъга -
уморих се, по теб да боля… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

(посветено)

Искате да прочетете повече?

Propuestas