14 nov 2018, 21:37

Посветено 

  Poesía » Otra
870 6 5

Замлъкна дворът. Прекатурен,
без дим от лани спи коминът.
Току удавени от буря,
тревясват лозе и градина.
 

И птици, тука нежелани,
плода кълват. Но те не пеят.
Струи от жарките му рани
кръвта и сигур' киселее.
 

Плода кълват (ако го има);
пирът е кратък и безмълвен.
Струи кръвта и по̀ опива
пръстта, която те погълна.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??