21 ene 2007, 14:49

Посветено! 

  Poesía
1052 0 8
Две човечета мънички,
живота ми осмисляха ден след ден,
четири безпомощни ръчички,
бяха силата за мен.
Аз раздавах им любов и грижи,
те даряваха ме с две слънца,
аз възпитавах ги да бъдат силни,
те отвръщаха ми с топлина.
Порастнаха и станаха големи,
сега ме учат как да бъда силна аз,
как да преодолявам всичките проблеми -
единствена утеха са ми в този час. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидка Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??