Посветено на дядо

26 may 2013, 11:38

Poesía » Otra

6065 0 2

Смъртта отне и теб,

а ние имаме нужда от подкрепата ти.

Не дочака дори мен,

да се сбогуваш с мене ти.

Дядо, липсваш ми много,

напусна тоз суров свят.

Исках да те видя отново,

но за срещата закъснях.

Днес разбрах, че смъртта не подбира -

млади, стари - всички събира.

Бедни, богати - всички,

взима им техните душички.

Отиде си без да ме видиш.

Без да дочакаш внуче от мен.

Колко щастлив щеше да бъдеш,

с обич щеше да е изпълнен всеки твой ден.

Толкова много ми липсваш, дядо!

Толкова много искам да си жив!

Да отседна до теб за малко

и видя те с внуци щастлив.

ВИНАГИ ЩЕ ОСТАНЕШ ЖИВ В НАШИТЕ СЪРЦА.

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Jaskan (Ясен)

2014-02-02T09:26:46+02:00

Хареса ми стихотворението , може би защото и моя дядо се спомина наскоро . Споделям подобни мисли към него и се радвам че някой е написал нещо подобно
blackdahlia (Далия)

2013-06-28T15:12:49+03:00

Съболезнования, Сандра! Времето ще лети бясно напред, но няма да заличи спомена. Дядо ти ще бъде винаги до теб, нищо, че няма да можеш да го прегърнеш. Той ще се радва на успехите ти, на своето внуче и по някакъв начин ще ти го покаже, сигурна съм в това.