25 mar 2007, 9:52

Посветено на една поетеса 

  Poesía
607 0 7
       Посветено на Вал

В онази нощ писмо ми писа,
разтворила душа на длан.
Сърцето ми с любов целуна,
сподели се, като пред екран.
Разказа ми за поривите нежни,
за болката, която те подтиска,
душа камбанена  разлисти,
заключени врати разтвори.
Очите ти на живо не видях,
но зная, че са сини незабравки.
Да те забравя... не успях...
при мен пристигаш с тихи стъпки.
Сърцето ти не бие в пулс,
замлъкнало е в недопята песен.
Душата ти е жива още в нас,
и тъй красива, като нежна есен.
Когато пролет бяла разцъфтя
помоли ни за теб ний да не жалим,
да вдигнем чаша водка без тъга,
а после и цигара да запалим...
За теб! За твоята душа...
изпивам водката във тази чаша.
Усмихвам се, и не скърбя...
цигарата дими. В душата си те пазя!


/моля ви, не пишете оценки на този стих!/

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много болка! Къде сега може да се прочетат тези стихове, щом са изтрити?
  • Тя ще ни липсва.
    Стиховете и бяха послания и не зная защо са изтрити...
  • Присъединявам се към болката и спомена за Вал!
    Много не я познаваха лично,но имаха честта да опознаят характера и!
  • Тъжно посвещение!!!
  • Прекраъсен стих Джейни, броени дни преди деня в който тази поетеса завинаги напусна света, но само тленно защото духом тя е все още жива в сърцето на всеки докоснал се до нея.
    Поклон.
  • И аз се присъединявам към обичта и болката ви!
  • Посвещението ти докосва, Жени!Дано твоята блага вест, достигне до нея в този ден!
    Поздравявам те от сърце!
Propuestas
: ??:??