Не ще изпитам вече страх
и ще те гледам само в очите,
защото истински живях
с платна, люлени от мечтите...

С вълшебствата на източната нощ,
на цигански романси над жарта,
разгъваше достойната си мощ
любов на бъдещето, красота...

А всъщност зная, чувствам със сърце,
че ти си мое знаме, участ и молитва.
И сякаш птица, с белите криле
над мен стремително в простора литва.

А ние срещаме се пак през вековете,
за да си върнем Рая оттогава...
Когато Ева бях, не те закичих с цвете,
сега Мария съм, но пак не ни спасява...

... и спъваме се в огнените клади.
А новото разсъмване ни весели,
припомнили си миговете млади,
на път потегляме към нови бъднини...

30.10.2008г.