12 mar 2013, 19:45

Потомък на Хипократ 

  Poesía » De amor
720 0 6
---
Вървя, преодоляла стръмни ръбове,
препятствия и голи остриета.
Намерих те след всичките си гърбави,
безсмислени моменти в битието.
Примирам в канонадата от звуци,
с които ме твориш по лунни доби.
Усещам те — фатален като Луцифер,
тъй както и на Бога си подобие.
С очите си — маслинови олтари,
разпъна и последното неверие.
До мен ли си, небето се разтваря ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??