stenli499 (Станислава)
291 2626
12 mar 2013, 19:45

Потомък на Хипократ 

  Poesía » De amor
680 0 6

---


Вървя, преодоляла стръмни ръбове,

препятствия и голи остриета.

Намерих те след всичките си гърбави,

безсмислени моменти в битието.

 

Примирам в канонадата от звуци,

с които ме твориш по лунни доби.

Усещам те — фатален като Луцифер,

тъй както и на Бога си подобие.

 

С очите си — маслинови олтари,

разпъна и последното неверие.

До мен ли си, небето се разтваря

до сетната от райските си двери.

 

Бъди! — и по сърцето ще напиша

молитва — да осъмна с теб и утре.

Извайвам те със обич — до излишък,

така, че да узрееш в мен отвътре.

 

Измислям си причини за оставане

в гърдите ти, с туптеж гостоприемен.

Лекуваш ме — с обичащо отдаване,

с прегръдка в споделеното ни време.

 

---

© Станислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??