15 may 2012, 13:18

Потънала 

  Poesía » De amor
690 0 0

Не ме търси в полето -

не съм насекомо да се покажа от пръстта.

Не ме търси в гората -

не съм птичка, няма да кацна на рамото ти.

Не ме търси в морето -

не съм рибка да изплувам от дълбоките води.

Не ме търси по високите скали -

не съм коза да се катеря.

Не ме търси под земята -

не съм разлагащ се труп.

Аз съм там, където не ме търсиш.

Някъде, дълбоко потънала...

Аз съм споменът, който те кара да заплачеш.

Аз съм тръпката, караща сърцето ти да полудее.

Аз съм първата мисъл, с която се събуждаш.

Аз съм всичко, което търсиш.

Но никога не си открил.

И никога няма да опознаеш.

Невидима. Слънчево зайче на стената.

Непозната. Черна сянка в мрака.

Влюбена. Изгубила завинаги себе си.

Потънала в безбрежния океан на същността ти.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??