Потърси ме в онзи дъжд
в навечерието на лятото
и пожелай ме не веднъж
сред мечтите в блатото.
Потърси ме през есента
на моята ранна младост,
забрави нотите, песента,
след изчезващата радост.
Потърси следа от сълзите
и след като замина далече
ще намериш и възторзите,
но образа ще липсва вече.
В спомена ти ще витая,
не вини живота свиреп,
останеш ли в тази стая –
потърси ме и съм с теб.
© Никица Христов Todos los derechos reservados