От всичко в теб, очите ти обичам! Потъвам в тях сред пух от нежност. Без думи, с поглед в теб се вричам, като пред разпятие... обляна в светлост. Най-истинските думи са неказаните, най-силната любов е неизживяната, остава и расте след ехото на стъпките, възражда се от сива пепел обичта. Защо ми каза, че любовта умирала, че си отивала все някой ден... При мене тя гнездо в душата ми е свила, не си отива, а расте със всеки ден. В косите пръсти нежни е преплела, в сърцето звън от пролетни трели. В изплаканост душата ми прелива, във нежни струи, и потъвам в твоите очи.
Невероятна любов,истинската любов живее в сърцата ни и прескача препядствията на времето,защото то не я отмива,а напротив-прави я по-силна и истинска...
Поздрав и усмивка от мен за шеметния стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
не си отива никога...
прегръщ*