17 feb 2013, 13:01

Поука 

  Poesía » Otra
480 0 2

   

 

         ПОУКА

 

 

Три катерички снощи на дървото,

в парка, близо до дома,

като деца се гонеха охотно

и буквално взеха ми ума.

 

Наблюдавах ги поне за час

така, усмихвах се неволно

и питах се - доброто в нас,

но някак си ми стана болно.

 

Защо не можем като тях

без страх, щастливо да живеем,

да не знаем що е грях,

душата ни да не старее.

 

Деца по дух да си останем,

не е животът лесен тест,

вчера си отиде, за утрето е рано,

сега със обич да живеем - 

тук  и днес.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??