Повече за любовта
За любовта, която всеки ден възпявам,
която като огън ме гори,
с "отличен" винаги я оценявам,
а давал съм, ù повече дори!
За нея искам аз сега да разсъждавам,
но не за туй, коeто тя твори,
а за трагедиите, гдето ни създава,
и често хорските съдби мори...
Великата любов е, най-велико чувство!
И то стои у нас, за цял живот...
Възпявана е тя, във не едно изкуство,
и в фолклора, на не един народ!
Великата любов е и велика мъка,
когато някой не я сподели!..
Когато някой, през "просото" и защъка
и със лъжа Идилията, развали...
Не винаги самата тя е трайно чувство...
Припламне огъня, и изгори...
Понякога, самата тя е само блудство...
И за честта ни, просто не държи!
Не винаги Добрата, плюсове ни носи...
Трагедии велики, често я грозят...
Събаря хората тя, като в сенокоси.
Зачерква им и правилния път.
Понякога в Омраза, тя се трансформира,
щом Изневярата я сполети.
Тогава Ревността, в сърцата ни напира,
и търси начин, да си отмъсти!
О, вярно е, че Любовта е често сляпа...
И не приема ничий разум и акъл.
Неискреника често само това чака
И Жертвата оплита в плана зъл!
Аз знам, че Любовта е най-красиво чувство,
но покрай нея тъмни сили спят!
Загърбиш ли я, в живота ти е пусто,
и дните ти, не искат да вървят!..
26.12.2012г. София
© Христо Славов Todos los derechos reservados