28 jun 2009, 18:07

Повелителката на нощта 

  Poesía » Odas y poemas
923 0 4

Повелителката на нощта


Последните искрящи лъчи

от земята откъсват се с неохота.

Спуска черна завеса нощта

и небесния подиум обсебва луната.

 

Звездни изящни водопади,

сякаш притихнала публика,

дъхът затаен с наслада изпускат,

отдадени на мистичната музика.

 

Луната, пленително-магична,

във воали от крехки лъчи,

жаркото слънце обвива,

повелява в сън да мълчи.

 

Вълшебна песен извисява,

пронизва влюбени сърца,

първични мисли в тях вселява,

нашепва митове за любовта.

 

Свян от дланите изсмуква,

с непоколебима сила го заменя.

Съдби човешки с лъчите си преплита,

макар и кратка, нощта е нейна.

© Александра Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??