Повеля

28 abr 2009, 7:43

Poesía

392 0 1

ПОВЕЛЯ

Във мъдрост дядо ме закле -

мома неродена да намеря.

Върви съдбата ми на зле.

Утре с кой ще бъда на вечеря?

А бях слънце - орбита за много.

Жени с взлом нахлуваха в мене.

Морал четяха другите ми строго.

Трети искаха да падна на колене.

Отложих мъдростта на дядо.

Не пасва нещо в тоз живот.

Сега търся в тъга и радост.

... На последната жена, да бъда брод...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.