бялатишина
136 124
24 jun 2017, 1:48

Сибир 

  Poesía » De amor
653 3 8

Аз трябваше да знам, че ще боли. 
Така е, щом изгубим нещо истинско. 

За мене беше ти като морфин. 
На сляпа се прествувах. Краят идваше. 

 

И аз съм си виновна за това. 
Безмълвна те оставих да си тръгнеш. 
Сами си знаят босите крака
как пътят надалеч бе жар и тръни. 

 

И всяка молекула кислород 
стопява се на рана по езика ми. 
Вледява бавно белия ми дроб,

така че да не мога да извикам.

 

Аз трябваше да знам за този студ. 
А хукнах да си диря дом във степите. 
Престорих се, че твоя глас не чух, 
когато ми предлагаше убежище. 

 

Сега сама пред себе си отричам 

какво във ада зъл ме съхранява:
единствен онзи спомен за очите ти.
И само той сърцето диво сгрява. 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • :*
  • Я, Теменугата станала Яна Голямо си ми удоволствие ти... А това сибирско нещо е брутално! Отмък към любимостите :*
  • Много ми хареса!
  • Харесах!
  • Ехххаааа! По-добро описание на такава загуба не съм чела! Браво!
  • Благодаря ви за коментарите! Елица, точно така е. Албена, ако някой е бил част от нас, никога не си отива напълно.
  • Всичко си струва, щом е останал спомен, който сгрява сърцето...
    Хубав стих!
  • Янче, много красиви стихове! Познати са ми твоите чувства, преживявания... Ще ги надживееш... Ще станеш по-мъдра. Ще разбереш, че никой не е незаменим... Толкова си талантлива! Ако някой си е отишъл значи не е бил подходящ за теб! Поздрави!
Propuestas
: ??:??