Да се завърнеш в бащината къща
когато тя битува като спомен
и след като угасне вечерта
от утре сутрин пак да си бездомен.
Във вихъра когато те отнася,
комуто ти се плахо подчиняваш,
да минеш и да заминаваш
низ родна стряха като гост нечакан.
Блазне те листака жълто-цветен,
падаш като сладък плод изгнил
необран от безхаберен
наш стопанин драг и мил. ...