18 jun 2017, 3:14

Повик 

  Poesía » Del paisaje
584 3 16
Денят пораснал се усмихва,
държи във длани огнено кълбо,
вълната морска на брега притихва,
скалата цялата във пръски, златно зарево.
Случаен поглед платноход прихваща,
вятърът издул е корабни платна,
духът свободен неизвестността му праща,
непознатите земи са негова съдба.
Морето сменя своя цвят, много е капризно,
от тъмно синьо, до вълшебен изомруд,
мами те с безкрая, дърпаш се, напразно
влюбен си във него,повикът е чут. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??