4 jul 2008, 13:02

Повикай ме! 

  Poesía
658 0 6
Повикай ме!
Когато нощем вятърът довява
една отронена от теб сълза
в ръцете ми от жажда отмалели,
по вятъра ти връщам свобода!
Със нея да летиш и с любовта
да стигнеш пристана стаен,
а там, от радостта опиянен,
вместо сълзи радост да изпращаш.
Когато денем слънцето не топли,
облечен в чуждо безразличие
усетиш, че ти се иска да избягаш, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??