jollyroger (Коста Качев)
1543 16
22 mar 2015, 8:00

Повикай ме да гледаме Залеза... 

  Poesía » Del paisaje
591 0 8

 

 

 

Повикай ме да гледаме Залеза...

 

Замръкнала самотна на скалата

стоиш ли в унес, както на молебен,

а Слънцето потъва във водата

и я разпалва в Залезът вълшебен,

 

тогава ме повикай- да сме двама,

да гледаме към Залезът разнежващ,

сложи глава на мъжкото ми рамо,

че всеки залез идва и с надежда...

 

И тя ще бъде тук и след последните

му светлини, когато заблуждаят,

а аз ще ти разказвам за легендите,

които съм научил из Безкрая...

 

Защото много, много дълго скитах

прегърнал ужасът от Самотата:

и жаждата в Пустинята изпитах,

и яростната сила на Вълната!...

 

... Да гледаме: понесени в мечтите,

как нежно се преливат цветовете

и как в морето гаснат светлините,

а с тях угасват даже ветровете...

 

Във цветната каскада е прекрасно

да тържествуват диво сетивата,

но ме повикай пак, че е ужасно

сама да си, дори и с красотата...

 

... А Огненият диск ще се усмихва,

не бързащ във морето да изчезне...

Стихията полека ще затихва

в нощта очарователна и звездна!...

 

И грабната в усещането дивно

от зелезната същност носталгична,

повикай ме, и точно тъй: красиво

ти в моят Залез, скъпа ме обичай!...

 

... Единствен във Стихията вселенна

с магията си, Огън ритуален,

трепти пред нас с Енергия неземна-

от Слънцето угасващо разпален...

 

С последните отблясъци потъва

и гасне уж в Стихията огромна,

не вярвай скъпа, вече се  разсъмва

и Изгрев е  оттатък хоризонта!...

 

Коста Качев

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разкошът на словото е при тебе, г-н Качев!
    Поздрав!
  • "... Единствен във Стихията вселенна
    с магията си, Огън ритуален,
    трепти пред нас с Енергия неземна-
    от Слънцето угасващо разпален..."
    Почуствах!Красиво!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    И грабната в усещането дивно
    от зелезната същност носталгична,
    повикай ме, и точно тъй: красиво
    ти в моят Залез, скъпа ме обичай!...
  • Пейзажите на времето и преходността
    са по-красиви когато са споделени!
  • Емблема на романтичната лирика! Браво!
  • Красиво! Харесах!
  • "Но ме повикай пак, че е ужасно
    сама да си, дори и с красотата"

    Мъдра сентенция!
    Ще я запомня...
    Честита Пролет, Коста!
  • в този празник на
    думите залезът е
    зазоряване
Propuestas
: ??:??