24 ago 2007, 8:53

Повикай ме, любов 

  Poesía
902 0 23
Повикай ме!
Ще бъда някъде наблизо.
Отдавна искам твоя глас да чуя,
да ме докоснат нежните ти думи
като бризА на морски вълноломи!
Като утринна мъгла да ме погали
тъй дълго чаканата мъжка длан!
Усмивката, ухаеща на пролет,
да плаща с любовта си своя дан!

Повикай ме!
Аз няма да си тръгна,
дОкато не се явиш пред мен!
Омръзна ми да бъда непозната,
в безвремие да тъна всеки ден!
А всяка вечер в тъмното да идваш,
в съня ми само да стоиш смутен
и в мислите си само да прегръщам
призрака, във който си роден!

Повикай ме!
Ще бъда там. Наблизо!
Ще чакам със пресъхнала уста.
Ръцете ти треперещи ще хвана.
В краката ти без дъх ще се стопя!
Кой си ти?
Къде ли си сега?
Ти само ме повикай!
Пред теб ще се явя!

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??