ПОВОД ЗА КЛЮКИ
Във един горещ следобед
гръмна музика пред блока.
В миг се насъбра народът
край площадката широка.
Кой се жени - някой пита -
през това горещо лято?
Кой - отвръща баба Мита -
ми на Денка дъщерята.
- Тихо, ето ги, излизат
и нали е сватба - викат.
Този, с лъскавата риза,
май ще да е годеникът.
- Ще се женят, няма как,
шепне тихо леля Тинка.
Нека поне сключат брак,
дете имат,на годинка.
Може ли таквиз неща?! -
някой чуди се в тълпата.
" Днестакваз е младежта,
много, много я не смятат...“
Писна гайдата... Възтежко
заиграха сват до свата.
Повод имаха си днеска,
да клюкарстватженурята.
© Юлияна Донева Todos los derechos reservados