Отивай си.Сбогувай се със мене.Вземи си ризите, с които ме дари.Аз сложих кръст на миналото време.Сега не съм самаи вече не боли.В живота ми, с несбъднати мечтания,дотътрих се с пречупени криле.Косите, побелели от терзания,отрязах ги. Отново не боли.Обичана съм. (Даже съм щастлива...)Макар да не обича като теб.Но сложих кръст на миналото време.Сега не плачаи не ме боли.Отивай си!И спри да ме ревнуваш!Ти сам напусна. Помниш ли? Умря...Сега не идвай вече във съня ми!Повярва ли, че вече преболя?