повярвай това са трудни думи...

13 mar 2007, 0:14

Poesía

883 0 2

Безпомощен, лишен от избор и възможност.
Е, как е усещането, там, вътре?
Да, знам, боли… искаш да избягаш.
Но защо го криеш… ако го искаше, щях да ти помогна…
Давах, вземах, борих се… живях.
Сега съм тук, пред теб -
Нима не виждаш душата през бистрия поглед?
Нима не разбираш какво всъщност става?
Нима отново всичко ще остане неизказано?
Нима просто ще мълчиш и ще се носиш по течението?
Наречи ме самоубийца, но обичам да плувам срещу течението -
Аз, Вечната мечтателка…
Бях тогава, такава съм и занапред ще бъда...
Ще продължавам да гледам непроницаемите ти очи с надежда.
Ще прегръщам болката и ще се сприятеля с нещастието.
Ще давам, ще вземам, ще се боря… ще живея!
Тук и сега, с теб или без теб!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dj_evil (Калоян)

2007-03-13T23:43:55+02:00

Говориш сякаш живота ти е сваршил и край давай ще се мре. А мисля сащо, че стаданието не е най-добрия избор за начин на живот. И знеш ли най-гадното е ,че отказваш да се бориш и си готова на примирие...Сега през главата ти минава мисал "ами да..." ,но ЖИВОТА едва сега е пред теб Страх ли те е?... Също като при малките деца - падат ,плачат ,стават и така продължават напред ,стараят се да не падат повече, а ти.... ,имам чувството ,че на теб не ти се става ,да не земеш да паднеш пак... Ами стани та пак падни и така докато се научиш да вървиш..... Нима едно бебе може а ти не ,не мисля...
dj_evil (Калоян)

2007-03-13T23:28:57+02:00

От самото си раждане всички хора вървят към една единствена цел, но по различни пътища. Колкото по-трънливи са те, толкова повече ни се иска да стигнем до края. Пази се от тръните. Те бодат и те карат да вземаш нетрзви решения.

http://oblak.bg10.com/