Позна ли ме?... Да, аз съм онзи мъж,
от сънищата ти сега изникнал...
Повика ме във нощите си неведнъж
и на зова ти винаги откликвах...
Щом черни облаци във твоя ден
надвисваха от небосвода мрачен,
с надежда се оглеждаше за мен
и устни стискаше – да не заплачеш...
Очите ти пробиваха стени –
да можеш на мига да ме откриеш!...
Бе сигурна – дори при сто беди
в прегръдките си мога да те скрия!... ...