За теб накратко ми казват: , От лош човек
нищо добро не очаквай!
... Не го познаваш..."
Да - може би си такъв, може би...
Но се радваш като малко дете,
когато се усмихвам и целият грееш -
влюбен си от километри личи,
но сърце не ми стига да гледам в твоите очи -
стреляш право в него ти!
Явно ми показваш и крещиш,
а не казваш, че ме искаш
и ще ме имаш само за теб,
и не те интересува кой си мисли,
че е до мен...
Познавам ли те?
Защо точно мен?
Как се случи, че най-лошият сърцето ми улучи?
Как стана така, че
не заспивам без да си представям,
че си до мен и впиваш жадните си очи
право в душата ми?
Защо аз, защо точно мен за себе си пожела
и не те интересува през какво
ще минеш към това?
Най-голямата ми грешка -
огъня и нежността ти видях -
приех ги в своето сърце,
приех ги и ти разбра -
сега как ли да те спра...
Може би е трябвало да стане така, защото...
да - ти си всичко, за което съм мечтала
и точно това, от което се нуждая,
но ме плаши твоята решителност и прямота -
сядаш срещу мен и със сила на закон шептиш -
искам те, ти си за мен и не ме интересува кой е той -
аз съм твоя мъж и ще те взема у дома.
© Виолета Веселинова - Ил Todos los derechos reservados