Позволих си да жадувам твоя огън
и в него нежно да горя,
да съм тази, заради която от своя дом се отрече
и в свой дом ме превърна.
Позволих си да те пусна
и без въпроси, щом се върна, да те прегърна.
Позволих си до край с теб да изгоря,
разголих моята душа –
до болка честна с теб, до болка твоя,
колкото не съм предполагала, че мога.
Днес не изричай това,
което очите ти крещят,
бързо ще се обърна и ще си тръгна,
преди да съм признала,
че си единственото, което жива ме държи,
че си единственото, оставило
прежадняло сърцето ми.
© Виолета Веселинова - Ил Todos los derechos reservados