Някак внезапно, или по-скоро случайно
осени ме чувство изпълнено с радост,
от тихо промъкнала се мисъл потайна,
да се потапям по-често в морето от младост.
От раз, позволих си да бъда красива… с бръчки.
Да танцувам самба… в ревматоиден захлас.
Да вдигна тост с приятелки по-буйни и сръчни,
без да чувам на кардиолога досадният глас.
Позволих си гощавка с остри подправки,
без травми и ядове: А после, какво?
Послушах душата и я лиших от догадки…
да му отпуснем края, без въпросът - защо. ...