4 feb 2014, 22:12  

Екзистенциално 

  Poesía » Filosófica
974 4 8

 

Сам!
Къде?
Сам!
Защо?
Назад мъртво!
Напред тъмно!
Тук страшно!
Наравно с другите?
Ужасно...!

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Така е, Лъвице! Но ние с теб не сме, защото се познаваме. Благодаря ти!
  • Високите върхове са самотни.
  • 1. Благодаря ти, Никола! Хубави думи каза за текста ми. Радвам се, че го хареса.

    С най-сърдечен поздрав!: Мисана

    2. Благодаря Панайот! Наистина, на пръв поглед изглежда, че в този текст няма поезия. Но като измине известно време, човек усеща, че като че ли има някаква поезия, все пак. А като измине още повече време, това чувство се усилва още повече. Изводът е един: Търпение!

    Специален поздрав от мен!: Мисана
  • Думите са като куршуми, Мисана!Безкомпромисно философски вярно!
    Браво!Поздрави от мен и хубав ден!Оценявам го!
  • Мерси Веселина! Трогнат съм. Наистина се помни лесно.

    Най-сърдечен поздрав от мен: Мисана
  • Семпло,вярно и запомнящо се!Благодаря ти!
  • Благодаря ти, Санвали! Току-що прочете мой текст от 1973г. Но той няма да остарее и ще остане дълго, дълго след мен. Това е сентенцията на живота ми и неговата квинтесенция. Трогнат съм от факта, че го оцени първа и от раз и го коментира. И ти пожелавам да стоиш по-далече от тези състояния, запечатани в стиха ми, които олицетворяват напълно същността ми. Те са трудно поносими.

    Лека вечер сега, а за утре - ведър ден...и много поезия, разбира се!

    Твой: Мисана
  • Остави ме без думи, Мисана!
    Не остави надежда никъде.

    Имаше една мисъл, за която ме подсети: " Като няма къде да отидеш, ела на Себе си."

    Поздрав!
Propuestas
: ??:??