24 abr 2008, 23:04

Прагът 

  Poesía
1127 0 5


      Този праг, този праг, той не е само мой,
      а на всички, които обичам...
      Мога още сега да си ида, без болка
      мога просто след теб да изтичам.
      Там, където ме чакаш,
      там, където и аз искам винаги всъщност да бъда,
      И където в една празна чаша с коняк,
      всичко чакано можеш да сбъднеш...

      Този праг, 
      този праг, може би е мираж,
      тъжен прах огледало строшено...
      Но когато прекрача, без и спомен от страх,

      искам само да бъдеш до мене...
      

© Теодора Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??