DaniBo (Йордан Ботев)
77 58
25 abr 2017, 13:15

Прах 

  Poesía » De amor, Filosófica
459 1 2

Не се сбогувам, просто те оставям...
Оставям те като прочетената книга на лавицата....
Да си говориш със прахта, да те забулват сенки,
да си оставаш неразбрана, желана, но не и в моите ръце,
не и в моето сърце...
Стой си на рафта и годините да те направят сива, но скъпа...
Скъпа за другите, не за мен, не съвсем съм изгубил думите си,
не съвсем не използвам куршумите си...
Мога да те прострелям, но не искам...
Стискам спусъка, но се спирам,
избирам да си тръгна и да събираш прах по себе си,
тази същата, която вдигаха обувките ми,
същата, която смачка чувствата ми...
Стой на рафта,
брой годините, а аз ще броя сантиметрите...

Обичам те от прах до прах!

© Йордан Ботев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??