1 may 2017, 0:01

Прах 

  Poesía » De amor
471 4 8

Не заслужавам бялата ти прошка. 
Ръцете ти добри не заслужавам. 
Пред твоя храм съм само тъжен просяк. 
Как сива съм – пред твоите витражи. 

 

И твойта добрина не е за мене. 
На мен ръцете твърде са ми къси! 
И мръсна е кръвта по мойте вени. 
И нямам право даже да те търся. 

 

Аз нямам право също да те мисля. 
Не заслужавам светлата ти искреност! 
Смирено гледам спомена за тебе. 
И знам, че няма как да съм ти близка. 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??