14 mar 2018, 8:42

Пране 

  Poesía » Otra
459 0 0

Своите илюзии изпирам
във едно със маратонките.
С тях ще бърша утре теракота.
Вън, на слънчице, простирам
на детето панталонките
и се усмихвам на живота.
Изтънелите любови,
тук таме прокъсани
преживявания нови,
весели, навъсени,
гащи, ританки, чорапи 
и римувани майтапи.
Щипките свършиха.
Свършвам и аз.

 

© Петър Варчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??