Стълба прашна, стара
изкачвам за пореден път.
Води ме нагоре право,
отвежда ме в забравен кът.
Прах и пепел насъбрани
тихо крият вещ от вещ.
Купчини, от снимки сбрани,
светват от запалената свещ.
Топъл лъч се разпилява,
нежно гали груба плът.
Тих ветрец повява,
освежава тягостния кът. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse