Седя пред телевизора и гледам.
Застават разни, говорят мъдро и с респект.
Обясняват ми, че грижа съм им и за мене мислят,
и че всичкото което правят е за мен и в моя чест.
Заявяват, че работят упорито
за да сторят добър живота на целия народ,
защото те са политици и избрани са
с благословията на народния вот.
И с думи сладки ме омайват,
как щастлив ще бъда и как ще стана по-богат,
но видите ли, в момента има трудности,
и виновен за това е онзи, от предишния мандат.
И търсят се причините в другите,
развяват лозунги и веят знамена,
обещания се леят, геройски пози се заемат
и никой не признава собствената си вина.
А, това че хората гладуват,
че не стигат им парите и за хляб,
тези факти слабо ги вълнуват,
интересът движи този свят.
И това, че институции не работят,
и че под краката ни гори,
и че с бухалки и куршуми права се защитават,
и това не вълнува ги, нали.
По важното е, че политиците работят,
и в името на хората творят,
издигат кули и след това ги сриват,
ние знаем, че творчески горят.
Да, но не за мене,
а за лична свобода,
за да могат с властта си да избутат
това, което пречи им да постигнат си целта.
А целта е ясна, тук са временно
и трябва за времето заели този пост,
да могат да напълнят гушите,
а на народа да помага му Христос.
Творете, работете си по вашите начини,
но знайте, че за всичко плаща се греха,
и всеки ще изкуса си надробеното
и горко ще плаче по нерадостната си съдба.
Ако я има!
30.09.1994 г. Стефан Цеков
© Стефан Цеков Todos los derechos reservados