Аз мога да разплача камъка,
на крехката ти шия дето висне,
И бих преглътнал онзи залък,
с отрова и проклятие, накиснат...
И нямаш си представа колко още,
от себе си бих жертвал, но защо ли?
Щом в най-самотните ми будни нощи,
не си до мен. Рождено, гола...
Да спрем стрелките с безлюбовие.
Да стане час за времето ни. Цялото.
Молитвите да секнат - моите!
По-грешна да си Ти от Дявола... ...