Вятър без посока позволява ли
на сърце изгарящо да го обича?...
Ако пожелаеш леденото в мене някога,
с огнен лед ще ти се вричам...
Позволява ли сърце изгубено,
в дъжда да бъдем заедно забравени?...
Ще открием в мрака красотата,
дълбоко скрити от предатели.
За хората, напразно живяли,
не обичали студа и топлината.
За очите слепи да покажем
любовта в дъжда на самотата.
© Никол-валери Тошева Todos los derechos reservados