Празна душа
Когато душата е празна
и стъпки във нея кънтят,
разплакана мисъл проказна
тунелно дълбае деня.
Разкъртва натрупани плаки.
Обърква коктейлно кръвта.
Завихря листа` върху драки,
бодилчено пари плътта.
Горчилка изсипва в сърцето
и злъчно в ушите шепти:
"Уби ли във тебе детето?
Загърби ли светли мечти?"
Когато отвътре е грозно,
е грозен навън и светът,
със дрипи обвит, маскарадно
криви уродливи лица.
Когато душата е празна,
камбана безгласно ечи,
разпръсквайки злоба заразна,
обсебен животът... мълчи.
Когато душата е празна...
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
С празни души светът се руши!Харесах!
-
Благодаря ти, Лейди!
-
Това е стих за размисъл, не искам никой да плаче!
-
Стихът е много стар, писан е преди две години и слава Богу не е момент нито на лична, нито на настояща емоция.
-
Е, има Валери!
Нека е с любов! -
Благодаря ви, Криси и Валери.
А настроението.... опитах се да пресъздам това, което голяма част от хората изпитват - празнодушие, злоба, гняв.
Слава Богу, това не са мои емоции.
Ама за "твърдото", що не, все пак вечерно време е! -
Без думи...С обич!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
