22 ago 2010, 17:27

Празна гара накрай Света 

  Poesía
1304 1 24

 

 

 

 

                              П Р А З Н А   Г А Р А   Н А К Р А Й   С В Е Т А

 

      _______________________________________________

 

 

 

 

 

                           Като ледена висулка, която Слънцето топи.

                           И капка подир капка отзвънява.

                           Секунди. Минути. Часове. И дни.

                           Неумолимо! Сякаш изстиваща ръка...

                           Животът - странник бавно се изниза.

 

 

                           И превърна се във стара, празна гара.

                           Накрай Света.

 

 

 

                           Дето от нийде вече влакове не спират.

                           Нито тръгват... Посърнала. Сама.

                           Без прозорци и врати - опушена, унила.

                           От хорската гълчава и тълпата скрила се.

                           Бе тази малка гара... Накрай Света.

 

 

 

                           Със камбанка завинаги ръждиво занемяла.

                           И със часовник счупен - прозорец на Времето.

                           До дванадесет без пет бяха преброили...

                           И спряха. Окончателно. За последно.

                           Изкривените стрелки, овехтели безнадеждно.

 

 

 

                           Куха и притихнала. Без жива твар.

                           От пътниците без билетче забравена дори.

                           Останала без релси... Които до нея да пристигат.

 

 

 

                           ... Ала не - май излъгах! Простете ми.

                           Зад порутените ú стени. Бе останала живинка една.

                           Сърцето - все още бременно с мъждукащи мечти.

                           На тази нереално празна гара. Накрай Света.

 

 

 

                            Което на последния вагон. Във последното купе.

                            Безмълвно се качи. Без да си купи билет сега...

                            За най-окончателно и безвъзвратно последния си влак.

                            Тръгващ от тази сетна, стара, тъжна гара. Накрай Света.

 

 

 

                            И замина...

 

 

 

                            Без да се обърне.

                            Без дори за сбогом да помаха.

                            Просто нямаше на перона никого...

                            Бе останало само прегоряло безразличие.

                            Всички изпращачи отдавна вече си тръгнаха.

 

 

 

                            И за първи път почувства се добре.

                            До невъзможност. До нереалност.

                            Без релси. Без семафори. Без дългове.

                            Като волна птица полетя. Нагоре...

                            Разкъсала земното притегляне.

 

                            Към единствено останалата му посока -

                            ярката Светлина... Отвъд Хоризонта!

 

 

 

                            А бившата празна, стара и самотна Гара.

                            На самия крайчец на Света...

                            Я засипа протяжното и тягостно Безвремие.

 

 

 

                            Другото е...  Космическа Тишина.

 

 

 

 

 

 

                            2010 г.

 

 

 

                                                                       Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова е красиво, чувствено и тъжно... И "6" да му сложа пак ще е малко. Браво на автора!
  • Скъпа Мариники, а представяш ли си на автора какво му е било,
    за да го напише?
    Прочее, не ми е известно по-пречистващо Душата състояние от тъгата...
    Бъди !!!
  • преживях го този твой стих, Виктор...
    и ми стана тъжно, тъжно, много тъжно...
  • Благодаря ти много, мило Момиче!
    И аз те прегръщам за Поезията ти с главна буква...
    Бъди !!!
  • Благодаря ти, Роси!
    И ти ме развълнува...
    Здравей !!!
  • Развълнува ме... Поздравления за творбата, Виктор!
  • Благодаря ти, Плами! Много...
    Бъди !!!
  • Съпреживях всяка картина, Вик! Поздрав!!!
  • Благодаря ти, Ася!
    За мен пък е удоволствие да ти съзерцавам платната.
    Признавам - досега без коментар.
    Най-трудо е да направиш "анализ" на картина.
    Затова и аз предпочитам само да попивам жадно невероятостите ти...
    Здравей !!!
  • " Другото е... Космическа Тишина."
    Този Финал ме остави без думи!
    За мене е удоволсвие да те чета!
    Поздравления!
  • Благодаря ти, Ананел...
    Словата ти ме стоплиха!
    Здравей !!!
  • хубаво, но тъжно; тъжно, но хубаво...
    и какъв финал!
  • Благодаря ти Сестрице-Водице...
    Признателен съм за добрите ти думи!
    Здравей !!!
  • Крайна, но не последна.
    Защото от нея тръгваме към Космическата тишина.
    Оптимистичен финал.
    И философия!
  • Благодаря ви много, много, много - Илко, Галя, Забравена!
    Благодаря ви, че гостувахте, прочетохте и поразсъждавахте за скромната ми творба.
    Приятелю Илко, на теб ли да казвам, че другото ми име е "Болка",
    а болката е изключително креативно състояние на Духа. Но ти го знаеш чудесно!

    Здравейте !!!
  • Алекс, Ивон, Лили, Галя, Ина, Жарко Момиче, Александър - благодаря за
    коментарите и подкрепата. Невероятни сте... Не очаквах!
    Здравейте и БЪДЕТЕ !!!
  • Един край,финал, завършек на нещо толкова преходно ! Да,на пръв поглед звучи тъжно, но всъщност е един апотеоз на Живота !
    Прекрасно е Вик ! Благодаря !
  • Прекрасно!
    празна гара накрай Света... колко хубаво звучи и някак тъжно и забравено!
  • Като целия ни Живот...
    Който, според Калдерон, е сън. Дори и сънищата ни са... сън.
    Благодаря ви, Виконт, Ведрина!
    Бъдете !!!
  • Един тъжен нюанс в посока на отлитащият живот!!!
    Животът ни по-кратък е от блян!!!
  • Райсън, Фея - благодаря ви!
    Да, Маестро, прав си.
    Всички ни - кой по-рано, кой по-късно! - ще ни споходи
    Космическата Тишина, за която ще тръгнем от нашата крайна гара...
    Здравейте !!!
  • Харесах!
  • Тоя свят е крайната ни гара)))
Propuestas
: ??:??